Desant 04.09.2009

Как се връзва остров „Болшевик“ с Берлинската стена

Добавена на: 04.09.2009 21:03
Брой 20
Автор : Севдалина Пенева

Какво е общото между Берлинската стена и българския остров Света Анастасия? Отговорът на този много труден въпрос ще се опитат да ни дадат Кирил Калев (един от собствениците на „Радио ФМ-Плюс“ АД) и фотографката Елена Филипчева.

Двамата са организатори на странен проект, наречен „Стената 20“ и съдружници в софийската агенцията за маркетинг code::communications. Преди обаче да се афишират пред бургаските медии, те вече дадоха подробна пресконференция за мероприятието в София. Точно преди седмица фирмата им събра няколко журналисти в БТА, за да им ракрие замисъла си да почетат падането на Берлинската стена по нетрадиционен начин – с паметно бутане на зид от тухли „итонг“ на острова. Защо точно там е загадка, която надяваме се, ще бъде разбулена днес.
Всъщност, едва ли организаторите ще имат да кажат нещо повече по темата, вече тиражирана в два национални ежедневника. Затова екип  на вестник „Десант“ реши да провери на място за какво иде реч, дни преди брифинга на острова в петък.
„В периода август/септември 2009 на едно от най-символичните и митични места на страната ни – остров Св.Анастасия, /бивш Болшевик/, в акваторията на Бургас, 20 известни български художници и скулптори ще преобразят специално произведени (но не оригинални) части от Берлинската стена от материал „итонг” със свои изразни художествени средства.Самият процес на инсталиране на 20-те части от „разрушената стена” ще бъде заснет на документален филм. Крайната инсталация ще бъде осъществена за 2 дни“, става ясно от сайта на „Стената 20“, активен от няколко дни.

Слава от София усърдно бута количката със сухи клони и няма време за разговори с любопитни журналисти

Явно обаче самата идея се е избистряла в ход, тъй като на 28 август реалността на острова доста се разминаваше с написаното в интернет. Вярно, на кея имаше струпани тухли, около които се суетяха няколко роми в напразно очакване на указания, какво да ги правят. Потърсихме някой от организаторите, но такъв не открихме. Затова пък попаднахме на Слава от София (така ни се представи), която била изпратена от code::communications да „почисти“ острова (задача, с която всъщност безвъзмездно се нагърби община Бургас, без да вземе нито стотинка от фирмата, спечелила проекта, обясниха от кметската администрация).
„Няма да правим стена, а нещо по-различно. Къде ще редим тухлите ли? Вижте в сайта ни, там всичко пише. Художниците ще пътуват всеки ден до тук, ще бъдат настанени иначе в Бургас. Какво ще рисуват ли? Ама вижте в сайта и престанете да питате“, изнерви се жената и демонтративно тръгна на обиколка с острова, бутайки количка, натоварена с няколко съчки (нали е наета да чисти).
Фирма КОД КОМЮНИКЕЙШЪНС ЕООД е регистрирана на 16 април тази година, с едноличен собственик на капитала „КАНЕТ БИЗНЕС СЪРВИСИС“ GmbН
Кой финансира проекта на новото дружество, в сайта му не е посочено. Нито пък какви ще са средствата, хвърлени за „възстановяването“ на комунистическия символ Берлинската стена. Не е ясно и колко от обявените за участие художници ще се отзоват на поканата да „работят“ два дни на острова. Остава висящ въпросът с опазването на околната среда и санитарното обслужване на острова (единствената тоалетна е надвиснала от скалите и въпреки укрепителните подпори, при по-сериозен натиск ще се срути в морето), опазването на културното наследство, водното спасяване и медицинското обслужване и т.н.
Ясни са само партньорите в лицето на Община Бургас и Областна управа, които безрезервно подкрепят инициативата. Факт е също така, че дори мероприятието да се окаже поредната бутафория (за усвояване на едни европейски пари, например), поне в частта „медийна разгласа“ проектът е изпълнен. Безплатно при това.

И къде да ги редим сега, се питаха мургавите хамали, които през целия ден на 28 август разнасяха безцелно тухлите „итонг“

Остров „Св. Анастасия“ има вулканичен произход с площ 8500 кв.м. и височина 12 метра. Разстоянието от острова до Бургас е 5926 метра.
Има устни сведения, че пиратски кораб е нападнал и ограбил богатствата на манастира, построен от гръцки монаси и частично запазен до ден днешен. Тъкмо пиратите отплавали от острова и морето се разбунтувало. Вдигнали се огромни вълни и захвърлили кораба върху скалите на острова. И станало чудо, незнайна сила превърнала разбития кораб в скала. Тя и досега стърчи до острова и напомня за пиратския набег. За благодарност, спасилите се от пиратското клане монаси, денонощно подържали запалено кандило. Десетилетия наред кандилото не изгаснало…

През 1914 година със заминаването на монасите от манастира в Гърция, светлината угасва. Манастирът се превръща в затвор. Само една малка част от него е пригодена за църква.
През 1924 година остров св. Анастасия е превърнат в концентрационен лагер. Там са заточени 44 антифашисти, който успяват да избягат с лодки  в Одеса. В средата на XXвек, островът с манастира е обявен за музей.
След Октомврийската революция през 1918 година във Варна и Бургас пристигат кораби, превозващи оцелели войскови части на генерал Врангел. Преди да отплават за Алжир, по това време френска колония, войсковите части на Врангел намират в България временен прием, макар и не дотам желани от правителството на Александър Стамболийски. Според една по-съвременна легенда, белогвардейците прекарали известно време на „Света Анастасия“, за да търсят антично съкровище. Предполагало се, че в недрата на острова били скрити безценни книги от Александрийската библиотека, пренесени тук преди пожара й.
Из „Тайните подземия на България“ на Милан Миланов