Sega 09.09.2009

as12312312312312Соломон Паси, кумицата му, а сега и дипломат на Костов се надпреварват да организират идиотизми на малкия остров

Горкият остров Болшевик! Откакто дойде демокрацията, парчето суша в Бургаския залив постоянно се ползва за всичко друго, само не и за туризъм. В последните 20 години основните му функции са да събира боклуците на всеки, докопал се по някакъв начин на брега му, и после да няма кой да ги чисти, а през десет лета неизменно го потребяват да бори комунизма. Да, точно така, защото с отдалечаването на комунизма борбата с него на острова нараства с бурни темпове. Най-напред, през далечната вече 1990 г., група по-първи седесари плахо организираха демократично посрещане на новата 1991 г. на прясно прекръстения остров Св. Анастасия. Имаше много строг фейс контрол, мигар да не вземе и някой пребоядисал се комунист да се включи в компанията. Вечерта премина в нощни гмуркания в ледената вода за рапани и разни други случки, за които сега не е място да се разказва.
През 2001 г., вече доста по-смело, борбата с комунизма на острова я оглави Соломон Паси. Тогава тъкмо царят се беше запътил да става премиер и даде едни обещания от двореца Врана, а Паси търсеше всевъзможни съпътстващи халтури, за да може НДСВ да е постоянно в джаза. През април той организира група току-що осъзнали се роялисти, оглавена от кумицата му Калина Калоянова, сбра всички обслужващи медии и църковния клир, та вкупом ги поведе към острова да го освобождават от комунистическия му дух. Там, на място, бе огласено, че понеже тази земя е омърсена от злочинствата на предишния обществен строй, следва да се пречисти. За целта Паси обеща
от името на НДСВ да изгради огромен кръст,

ама толкова голям, че чак турските граничари да го виждат. А нощно време и да свети, за да го забелязват и спътниците от небето. Както си му е редът, бе направена първа копка. Поставиха, разбира се, съвсем временно и паметна плоча. Не за друго, а за да показва къде точно е било копнато, за да може строителите на кръста да улучат дупката. Сливенският митрополит Йоаникий освети плочата и тревната площ наоколо, а после подкани множеството да го посети лично, за да им раздаде съответни книги, които трябвало да предпазят насъбралите се от Лукаваго, разбирай – комунизма. Повечето медии шумно огласиха събитието със съответните коментари на „специалисти“, че
кръстът непременно ще е по-голям от статуята на Христос над Рио

Дали някой е ходил при митрополита за книги, не се разбра, но със сигурност стана ясно, че след успешното преборване на комунизма на острова кумицата Калоянова също толкова успешно бе назначена за дипломат в Германия. Прочее, кръст все още няма. А понеже и НДСВ вече никакво го няма, значи няма и да има. От целия цирк остана само едната плоча. С времето боклуците почти я заринаха, та не се виждаше и с просто око.

Тези дни обаче отново може да се забележи, защото ГЕРБ ударно разчисти всички нечистотии на острова – цели 110 чувала с мизерии. Минали са нови десет години и познайте за какво е дошло време? Естествено, за решителна битка с комунизма. Отсега е ясно, че ще е два пъти по-ударна от тази на Паси. Този път начело на борците е бившият ни посланик във Виена от времето на Иван Костов – Кирил Калев. Миналата седмица той докара на Болшевик една камара тухли и обяви, че ще строи Берлинската стена. После група известни художници щели и да я нарисуват, за да заприлича на оригинала. Е, не съвсем, защото поради ограниченото място нямало да се изгражда прочутият Чекпойнт Чарли. Нито да пристигат руски, френски, британски и американски войски да си разпределят зони.

Общото между Берлин и остров Света Анастасия е колкото между Париж и Павликени, но пък Калев обеща накрая да организира и събарянето на стената като една еманация на преборването на комунизма. Той обясни, че всичко това струвало около 20 000 лева, които осигурил от спонсори и основно от собствената си фирма „Код: комюникейшънс“, регистрирана едва през април т.г.
Най-личен спонсор се оказва обаче ГЕРБ

Управляваната от тази партия общинска администрация в Бургас извърши уборката на боклуците за своя сметка. А оглавяваната пак от нея областна администрация даде зелена светлина за строежа на „Берлинската стена“, без да иска и стотинка такса за ползването на острова, който е държавна собственост. Военна база „Бургас“ до село Атия все така без пари осигури четири морячета да охраняват събитието. Държавното пристанище в Бургас също с радост се включи в проекта и отпусна гратис корабче, което всеки ден да извозва строителите на стената до острова. Освен това специално за Калев и борците с комунизма бе облекчен и пропускателният режим. Иначе бургаското пристанище е по-непристъпно и от пристанищата на Северна Корея.

Човек направо да се зачуди на тази огромна държавна организация, невиждана в последните 20 години. Откакто комунизмът го няма,

остров Света Анастасия е едно от най-изоставените
и почти недостъпни места у нас. По-рано дотам имаше редовен транспорт с кораб и комети. Сега такъв няма. Преди го почистваха редовно, сегашното изчистване му е първото, организирано от официален орган в годините на демокрацията. Някога работеше ресторант. Във времената, когато кмет на Бургас бе Йоан Костадинов от БСП, неясно как държавният ресторант продължаваше да се сдобива с арендатори, договорени от кмета. Към днешна дата обаче пустее. Имаше и хотел, сега няма. В метоха от съществувалия преди много години манастир бе оформен музей, посветен на бягството на 43-мата политически затворници, заточени на острова след Септемврийското въстание. След демокрацията музейната сбирка бе изпочупена, а старите вестници, разказващи за бягството им – накъсани. Сградата, естествено, бе изоставена, покривът й потече и всеки момент се очаква да се срути изцяло. Дървената тоалетна вече е поела към морето и в следващите година-две непременно ще се гмурне. Единственото нещо, което при комунизма не се поддържаше, а сега се реставрира, е старата гръцка църква. Още при снимките на филма „На малкия остров“ в края на 50-те са заличили стенописите й с блажна боя, та сега се опитват да ги възстановят. На целия този фон е странно, че държавата изведнъж се присети за острова, за да подпомага едно от най-бутафорните неща, които са се случвали някога там.

В петък медиите бяха извозени до Света Анастасия, за да видят творението на Калев и да го отразят. Някои описаха новия проект със същия патос, както и злополучния кръст навремето. Художници на острова не се забелязваха. Калев обясни, че те вече си били заминали. Кога са успели да дойдат, да рисуват, че и да си тръгнат, остана загадка. Въпросната „Берлинска стена“ представлява всъщност
15-ина панелчета от тухли, на които има всевъзможни цапаници

Върху едно са курдисани зъби със и без кариес. От друго виси лента от обикновени касети. Най-занимателен е обаче един панел, на който е изрисувано лице с бояджийска четка, което страшно много прилича на Иван Костов. Още повече че четката е със синя боя, а цялото внушение на картината е за човек, който пребоядисва обстановката в синьо.

За да е по-пълно усещането, че борбата с комунизма трябва да е безмилостна, има и „съпътстващи“ прояви. В изоставения метох с рухващия таван са оформени две стаи. Едната Калев е кръстил с гръмкото име МУЗЕЙ. Там стоят легло, телевизор „Опера“, няколко чаши за ликьор и стар грамофон с революционни плочи. Леглото по принцип си стоеше и преди Калев. В другата са изсипани едни книги, а на вратата с тебешир пише, че това е „библиотека“. С две думи, за пред спонсорите, които и да са те, проектът е отчетен. Колко ли души ще отидат специално до острова да видят тази халтура, не е ясно. Но ако някой случайно пропусне, ще има още два шанса. Калев отсега обеща да гради „Берлинска стена“ следващия месец в Русе, а през ноември – и в София.